Шоколадов рай – Карол Матюз

Шоколадов рай на Карол Матюз е типичен чиклит, какъвто не бях чела от доста отдавна. Имаше един период, в който страшно много наблягах на чиклита, малко след като завърших филологията и имах нужда да чета разтоварващо, а не нещо, на което ще ме изпитват и ще трябва да анализирам буква по буква. И то както някой друг ми е казал, че трябва да го анализирам, а не както аз мисля, но да не навлизам в мрачни дебри на следването в СУ 😀 Бих се преклонила дълбоко пред Карол Матюз, ако е успяла да не надебелее след изследванията за този роман, състоящи се, предполагам, в яденето на количества шоколад под всякакви форми и вкусове 😀 Романчето е приятно, леко, на моменти изненадващо, на други твърде предвидимо, но все пак – изключително забавно. На някои места се смях доста в трамвая 🙂 Историята следва четирите приятелки – Луси – заместваща секретарка с меко казано странен любовен живот, Шантал – богата журналистка с разпадащ се брак, Надя – индийка, омъжена за британец, с малко дете и проблеми с хазартната пристрастеност на съпруга и, Отъм – аристократка, активистка на Зелената партия, малко хипи, работи с деца-наркомани. Всяко от момичетата си има собствена история, като…

Неграмотното момиче, което можеше да смята – Юнас Юнасон

Таз книга я прочетох в началото на годината, но нямах време напоследък да пиша размисли 🙂 Като цяло искам да отбележа, че ми хареса много. В гудрийдс е малко спорна – оказва се, че хората, които са чели предишната му книга, не харесват тази, а хора, които прочетат тази и след това другата – не харесват втората. 😀 Малко странно. За мен Неграмотното момиче е една доста забавна книга. Ситуациите, в които Номбеко изпада са наистина на моменти абсурдни, но като цяло, са в тона на самата история и очаквани. В един момент ми стана леко досадна, особено Холгер 1 започна да ме дразни, направо не можех да повярвам, че съществува такъв тъпак, но… Инетересна ми беше и от гледна точка на историята на Южна Африка. Не е подробна, разбира се, но се докосва до апартейда, до живота там през 60-те – 70 те. Жоро пише по-добре от мен, можете да прочетете и неговото ревю:)) https://bibliotekata.wordpress.com/2015/04/21/negramotnoto-momiche/

Тайният ключ на Джордж за Вселената – Стивън и Луси Хокинг

В началото на месеца се записахме в Столична библиотека, тъй като се оказа, че трябва да имаме карти, за да може синът ни да посещава четенията на приказки. За около 4 години, в които чета там приказки и съм си водила детето още от преди да се роди :D, никой не ни е казвал, че ни е нужна карта. Както и да е. Сега вече можем да си взимаме книги от там 🙂 Първата, която взе мъжът ми, но прочетох аз :D, е Тайният ключ на Джордж за Вселената. Книгата е подходяща за деца между 8 и 12 години, според мен. Авторите са Стивън Хокинг и бившата му съпруга Луси Хокинг. На мен лично много ми хареса как чрез приключенията на две деца са обяснени множество факти от астрономията и астрофизиката (може и само астрофизика пък да беше, знам ли точно, филолог съм по образование:D). Повечето неща са всеизвестни факти, ако сте си чели учебниците, разбира се. Интересно е човек да си ги припомни. Описани са на достъпен език, за разлика от повечето учебници. Има много цветни картинки, които да помогнат за възприятието на сухите факти. Всичко това е комбинирано с история за сблъсъка между технологията и екологията през погледа…

Джентълмен Джоул и Червената кралица – Лоис Макмастър Бюджолд

Предполагам, че за разлика от всички останали, които са харесали Джентълмен Джоул и Червената кралица, аз съм единствената, която не е чела милионите предходни части 🙂 Имам и друга от Сага за Воркосиган, обаче дори не помня коя. И двете са ми подарък за рождения ден. Първата отворих, помъчих се няколко страници с имената, но просто “Ворпатрил” и “Воркосиган” ми бяха толкова трудни за асимилиране и повтаряне на всяка страница, че бързо се отказах.На втората – Джентълмен Джоул и Червената кралица, обаче се заинатих, защото става дума освен за една любов, за създаване на деца чрез генно инженерство в изкуствени репликатори, което ми е много интересно по принцип, особено до какви морални и етични дилеми води. В този случай нямаше такива, не е като Никога не ме оставяй. Корделия и Оливър все още преживяват смъртта на общия си любим Арал, когато Оливър открива, че всъщност е влюбен в Корделия. Двамата започват връзка, докато в изкуствен репликатор се развива Аурелия, първата дъщеря на Корделия и Арал, зачената след смъртта му. От своя страна Оливър трябва да реши дали иска да зачене свое дете с донорска яйцеклетка на Корделия, съдържаща ДНК от Арал. Ей тука много исках поне хипотетично да ми обяснят…