Алис Ферне – Вечност
Франция / March 24, 2017

Може и да не си личи :D, но дори след 4 години френска филология, все още харесвам френски автори. Не успяха съвсем да ми убият ентусиазма във ФКНФ. Вечност на Алис Ферне прочетох на български, но толкова много ми хареса стилът, че смятам да я купя и на френски, ако я открия. Книгата е дълбоко женска. Предполагам, че повечето ревюта ще започнат с това изречение, но то просто няма как по друг начин. Алис Ферне разказва съдбата на жените в едно семейство за период от няколко поколения. Имайки предвид избрания период, отношенията са си патриархални – животът на героините се състои в омъжване, раждане на деца, погребване на съпруг, отглеждане на внуци. И въпреки че реално не се случва кой знае какво, дори няма особено дълбоки диалози, написано е толкова красиво, че дъхът ми спираше на моменти. Книжката е съвсем кратка, прочетох я за една вечер, но си заслужава. Не се сещам напоследък да съм чела толкова красиво описана съвсем обикновена история. Нямам търпение да я прочета в оригинал…

Дж. Р.Р. Толкин – Писма от Дядо Коледа
Uncategorized / March 24, 2017

Краят на февруари (въпреки че пиша чак сега) е чудесно време да се прочете коледна книжка 😀 Купих я за подарък на Валко, но той все още е във фаза Франклин. Може би Коледа на 2017та ще пробвам да му я чета. Пък и току-виж почнал да чете сам… Книгата е сборник с писма, които Толкин пише от името на дядо Коледа до 4те си деца. Интересно е да се следи във времето как се разраства семейството му :)) Писмата са страхотни, напълно в стила на Толкин. Написани са с голямо въображение, историите за Дядо Коледа, Полярния мечок и другите обитатели на Северния полюс са забавни дори за възрастен 🙂 Хубавото на това издание е, че има и копия на оригиналните писма, за да може да се разгледат шрифтовете, които писателят е създал – този, с който пише Дядо Коледа и този, с който пише Полярният мечок. Книжката също така е изпъстрена с рисунките на автора, за да може децата да си представят по-добре живота на Северния полюс. Според мен напълно си заслужава да е част от библиотеката на всеки дом.:)

Шоколадов рай – Карол Матюз

Шоколадов рай на Карол Матюз е типичен чиклит, какъвто не бях чела от доста отдавна. Имаше един период, в който страшно много наблягах на чиклита, малко след като завърших филологията и имах нужда да чета разтоварващо, а не нещо, на което ще ме изпитват и ще трябва да анализирам буква по буква. И то както някой друг ми е казал, че трябва да го анализирам, а не както аз мисля, но да не навлизам в мрачни дебри на следването в СУ 😀 Бих се преклонила дълбоко пред Карол Матюз, ако е успяла да не надебелее след изследванията за този роман, състоящи се, предполагам, в яденето на количества шоколад под всякакви форми и вкусове 😀 Романчето е приятно, леко, на моменти изненадващо, на други твърде предвидимо, но все пак – изключително забавно. На някои места се смях доста в трамвая 🙂 Историята следва четирите приятелки – Луси – заместваща секретарка с меко казано странен любовен живот, Шантал – богата журналистка с разпадащ се брак, Надя – индийка, омъжена за британец, с малко дете и проблеми с хазартната пристрастеност на съпруга и, Отъм – аристократка, активистка на Зелената партия, малко хипи, работи с деца-наркомани. Всяко от момичетата си има собствена история, като…

Към звездите – Рон. Л. Хъбард
Фантастика / March 8, 2017

Събраха ми се доста книги, за които не съм писала, но в последно време съм с доста паднал дух и общо-взето само ми се чете, не ми се пишат особено ревюта. Но все пак, да не изоставам много назад 🙂 Към звездите на Рон Л. Хъбард си взех от Столична библиотека. Книгата не е голяма, но пък ми достави истинско удоволствие. Жанрът е научна фантастика. Поставен е проблемът с релативисткото забавяне на времето през очите на младия Алън Кордей. От обедняло аристократично семейство, главният герой Кордей иска да замине за Марс (който по времето на развитието на действието вече е близка, редовна дестинация), да поработи известно време като инженер, за да спести достатъчно пари и да се ожени за любимата си Чика. Вечерта преди да замине среща енигматичен капитан на космически кораб в един бар. Поражда се спор и бой в бара, при което Алън е отвлечен и на сутринта разбира, че няма да пътува до Марс, а е качен на кораб за далечно пътуване. Далечното пътуване е нещо, което никой не иска да преживява, тъй като при отдалечаването от Земята, времето на кораба тече много по-бавно от колкото времето на Земята. Колкото по-далече се пътува, толкова по-бавно. Т.е. Може…