Можно и нельзя – Виктория Топарева

Това е първата книга, която прочетох изцяло на руски. Много доволна съм от себе си :)) Първият разказ, Можно и нельзя, разказва за актрисата Маруся. Този разказ не харесах толкова, основно защото Маруся ми се струваше невероятно празноглаво същество. Единственият двигател в живота и е славата. Може би просто не съм такъв човек и не мога да вляза в начина на мислене на героинята, за да я разбера? Вторият разказ, Телохранител, също не можах да разбера особено. Т.е. като лексика всичко ми е ясно, но беше изключително разтеглен в безсмислени случки, докато се стигне до същественото. Той разказва за застаряваща актриса, счупения и крак и невъзможна любов с по-млад колега. Третият разказ, Система собак, вече ми хареса! В него отново се разказва за актриса, за опитите и да играе и отношенията и с мъжете в продукцията. Както и наблюденията и над живота и връзките. Четвъртият разказ, Из жизни миллионеров, ми хареса най-много. Тук вече става въпрос за писателка, която попада във Франция, с много ограничени познания по френски. На гости е на френски милионер, и с него обсъжда връзките му с нейната преводачка, съпругата му и третата му, най-млада любовница. Дълбоко се опасявах, че в някой момент и героинята ще…

Неграмотното момиче, което можеше да смята – Юнас Юнасон

Таз книга я прочетох в началото на годината, но нямах време напоследък да пиша размисли 🙂 Като цяло искам да отбележа, че ми хареса много. В гудрийдс е малко спорна – оказва се, че хората, които са чели предишната му книга, не харесват тази, а хора, които прочетат тази и след това другата – не харесват втората. 😀 Малко странно. За мен Неграмотното момиче е една доста забавна книга. Ситуациите, в които Номбеко изпада са наистина на моменти абсурдни, но като цяло, са в тона на самата история и очаквани. В един момент ми стана леко досадна, особено Холгер 1 започна да ме дразни, направо не можех да повярвам, че съществува такъв тъпак, но… Инетересна ми беше и от гледна точка на историята на Южна Африка. Не е подробна, разбира се, но се докосва до апартейда, до живота там през 60-те – 70 те. Жоро пише по-добре от мен, можете да прочетете и неговото ревю:)) https://bibliotekata.wordpress.com/2015/04/21/negramotnoto-momiche/