Победители – Даниел Стийл

January 5, 2017

Какво да кажа…Никога не бях чела Даниел Стийл. Тази книга ми я подариха за Коледа и се зарадвах поради две причини. Едната беше, че получих книга за подарък 😀 Втората, че все пак ще видим как се справя тази така известна авторка.
Ами…никак не се справя. Да речем, че историята като сюжет биваше – момиче, трениращо ски за Олимпиадата, претърпява инцидент и остава парализирана от кръста надолу. Започва обаче да тренира за Параолимпиадата. Баща и решава в нейно име да отвори рехабилитационен център. Хирургът, който я оперира е майка на 4ри деца с чудесен съпруг, но той катастрофира и тя остава вдовица. Приятел на бащата, който е депресиран и на път да се самоубие, когато решава да помага за рехабилитационния център. Психоложка в ремисия на рак, разведена, отказала се от мъжете. Едно момче, изоставено в рехабилитационен център от родителите си със страхотен талант на художник. Докато строят центъра, всичките се изповлюбват, естествено.
Като цяло можеше да е прилично четиво, ако не беше ужасяващо дразнещият стил на г-жа Стийл. Много повтаряне на една и съща информация и то на една страница. И то през 5 страници. Сякаш не можем да запомним, че на Джеси и е мъчно за Тим, че Лили е отлична ученичка, че Каръл е преминала през страшна терапия и прочие и прочие. И то поне с различни думи да се повтаряше информацията, но не – едни и същи съществителни, едни и същи прилагателни, няма синоними в тоя роман – много беден език. За което всъщност може и преводачът да е виновен.
Така, в крайна сметка, останах разочарована от Даниел Стийл.

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *