Последните оцелели (1) – Сюзън Бет Пфефър
Фантастика / July 9, 2016

Последните оцелели  на Сюзън Бет Пфефър е един от любимите ми жанрове – нещо предизвиква края на обикновения живот и на хората им се налага да оцеляват както могат. В случая нещото се оказва астероид, който се блъска в Луната. Първоначално всички са въодушевени да наблюдават уникалното събитие, но после се оказва, че астрономите не са изчислили правилно плътността на астероида, съответно никой не е подготвен за това, че при сблъсъка Луната е изхвърлена от орбитата си, приближава се към Земята и предизвиква мегацунамита и избухвания на вулкани. И така животът на 16 годишната Миранда и семейството и се преобръща. Чисто теоретично и научно, не съм много сигурна дали това може да се случи, това не са ми силните науки 🙂 Но в книгата изглежда сравнително правдоподобно. Една от главните теми е тази за противопоставянето на изолацията и навлизането в личното пространство. В наши дни ние сме едновременно свързани с цялата планета, благодарение на интернет и различните медии. Свързани сме с околните, с които се виждаме всеки ден – семейството, съседите в квартала, колегите на работа, съучениците, състудентите. Въпреки това – държим на личното си пространство, имаме по няколко стаи вкъщи – винаги можем да се отделим от семейството, с…

Бялата масайка – Корине Хофман

За Бялата масайка чух някъде из дебрите на Бг-мама. 🙂 Винаги са ми били интересни книги по истиснки истории…В случая, в края на 80те младата швейцарка Корине се влюбва в масайския воин Лкетинга, докато е на почивка в Кения. Набързо зарязва гаджето си, продава бизнеса си и се връща в Кения, за да се ожени за него. Признавам си, че ме хвърли в тъча. Аз любов не видях. Сигурно е имало, но в моите измерения любов не включва невъзможността да си разменя с обекта на чувствата ми 2 приказки. Особено ако с този човек сме от толкова различни култури и не можем да изговорим различията си, да се опитаме да вникнем в начина на мислене на другия – за мен си е рецепта за нещастие и голямо разочарование от раз. Корине обаче е смелчага. Прекарва 4 години в саваната, разболява се няколко пъти и е на косъм от смъртта. Дори ражда момиченце. През цялото време търпи ревността на съпруга си, която става все по-агресивна с времето. Опитвам се да разбера, и не мога, и не мога, защо не си е тръгнала по-рано. Висок красив воин се повтаря през 2 страници и явно това и стига да я задържи в Африка……