The White Tiger – Aravind Adiga

June 21, 2016

Тази книга получих от братовчедка ми с много похвали. Впечатлих се, че са я чели в клас, явно в някои държави се четат интересни неща 😀

Веднага я започнах, тъй като не си бях взела друга книга в Москва.

Книгата е роман във форма на писма от индийския предприемач Муна/Балрам/Ашок към китайския премиер, който идва на посещение в Индия. Целта на писмата на Балрам (както е познат в 270 от 320 страници на романа) са да разкаже историята си и по този начин да покаже на г-н премиера как се израства от крайна бедност до богат предприемач.

Пътят не е никак лесен. От дете, принудено да напусне училище и да работи в чайна, през шофьор на богаташ до собственик на такси компания в Бангалор, индийският аутсорсинг център. Балрам трябва да разбие кастовите предразсъдъци – той е от каста, която го предопределя за сладкар, но вижда по-добро бъдеще като шофьор. Като шофьор трябва да разбие собствената си представа за себе си, да свали сам оковите си, за да може да избяга от “кокошарника” , да стане свободен и да работи за себе си.

Свободата е една от основните теми – с какво трябва и дали можеш въобще да се пребориш в съвременна Индия за правото да бъдеш господар на себе си. Израсналите в бедност, в Тъмнината, са не само слуги на богатите, те са техни роби – за всяка тяхна грешка не само те могат да бъдат наказани, но и семействата им преследвани и избити. Много ми е трудно да повярвам, че това се случва някъде по света…

Представена е и глобализацията – всичко на английски, американско, е възприемано като нещо, към което да се стремиш, но много трудно можеш да постигнеш. Строителите на лъскавите офисни сгради, молове живеят в гета от палатки в калта, във фекалии, без вода. Шофьорите нямат право да влизат в хотелите или в моловете, в които имат работа господарите им. Промяната на Индия тече, но от нея се облагодетелстват само богатите. Родените в низшите касти нямат достъп до глобализацията, не могат да я разберат.

Книгата е сравнявана с Беднякът милионер, но аз нямам много ясни спомени от филма 🙂 Романът ми хареса, особено как ясно се развива характерът на Балрам. Още в първите страници става ясно как той успява да разбие кокошарника и да стане предприемач, но е интересно да видиш какво го подтиква към всяка стъпка, която предприема. Балрам не е добър, не е и лош. Той е индивидуалист, който не може да приеме съдбата си и успява да я промени по единствения път, за който може да се сети човек, отраснал в крайна бедност и търпял подигравките на господари. Израства като предприемач, който на свой ред като господар, се грижи за своите работници, дали прави или не, в една корумпирана “демократична” Индия.

Препоръчвам книгата на хората, които се интересуват от темата за личната свобода или пък от Индия. 🙂

 

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *