Никога не ме оставяй – Казуо Ишигуро

May 31, 2016

“Никога не ме оставяй” от Казуо Ишигуро е роман, за който няколко човека ми бяха споменали, че много ги е развълнувал, дори се разплакали. Аз, като всепозната ревла (ама аз даже на реклами за памперси плача от миловидните бебета, въпреки че синът ми не е носил памперси и ги намирам за голямо зло за планетата…), реших да видя дали и мен ще ме развълнува толкова.

За съжаление (понякога) имам навика, преди да купя книга, да изчета ревютата със спойлерите, да изгледам трейлърите, ако има филм по нея и т.н. Т.е. направо да знам горе-долу какво се случва и после само да се наслаждавам на стила на автора. Най-вероятно затова и при мен го нямаше това чак толкова емоционално приемане на трагедията в романа.

A трагедия си има. “Никога не ме оставяй” ни въвежда в едно настояще (всъщност даже вече близко минало), в което донорството не се осъществява oт починали хора или от роднини, а от специално отгледани хора за целта. Винаги съм си мислила, че реално ще стигнем до момент, в който органите ще бъдат отглеждани от клетки, но чак пък да създадеш клонинги, от които да взимаш органи – за мен лично е много нехуманно, неприемливо, ужасяващо. И то не от ужас или страх към самия клонинг, както е в книгата, а към тъжната му съдба.

Това е и сблъсъкът в книгата – какво се приема за хуманно. Оказва се, че през целият им престой в училище децата са насърчавани да правят всякакъв вид изобразително изкуство – рисунки, скулптори, които да се представят на външния свят – за да бъде убеден той, че те имат душа, че те са действителни хора и имат нужда от хуманно отношение. Но колко хуманно е да те държат 15 години в неведение кой си, от къде произлизаш, защо си създаден, какво ще се случи с теб? Колко хуманно е да те накарат да преживееш 3-4 операции в името на хора, които не познаваш, с които не си свързан? В последствие се разбира дори, че тяхното училище, в което се държат добре с тях и ги обучават, е всъщност експеримент по добро отношение спрямо клонингите…

Като изключим това, че не ми беше силно драматична, книгата като стил ми хареса, много увлекателно е написана, преводът е добър.

Напомни ми за един филм, в който родителите бяха родили втора дъщеря чрез инвитро, която да може да дарява органи на първата им болна дъщеричка…

Още за “Никога не ме оставяй”:

Книголандия

Четецът

Аз чета

И линк към филма:

 

Силно подозирам, че филмът ще ми хареса, Кери Мълиган и Кийра Найтли са страхотни 🙂

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *