Бъдеще – Дмитрий Глуховски

April 22, 2016

 

С Глуховски се запознахме в Метрото. Московското, през 2033 🙂 2034 не съм прочела още, затова пък в началото на месеца в една книжарница Бъдеще привлече вниманието ми.

Бъдеще

Следват спойлери 🙂

Много обичам научна фантастика. Особено пък когато има и антиутопични нотки. Което е забавно, защото на няколко места в текста се споменава как Европа е новата пренаселена, но и пренаситена Утопия – вечна младост, безсмъртие, живот на постоянни удоволствия, хапчета за щастие…и всичко това на нищожна цена – да подтиснеш инстинкта си за размножаване. Помагат ти – децата се прокламират за чудовища, на старостта се гледа като уродливост; остаряват само ненормалните, които са пожелали деца, в резервати.

В този свят живее и работи Ян. Той е примерен служител на Фалангата – звено, което се справя с проблема с пренаселеността на Европа. Как се справя ли? Ами, просто. Открива нерегистрирани родени деца или бременни жени в скривалищата им и им прилага закона за Избора – за всеки нов човек на този свят, единият родител трябва да се пожертва и да бъде инжектиран с акселератор, който го застарява и о, ужас, родителят е настигнат от смърт след около 10 години. Нерегистрираните деца отиват в интернат и излизат на 16 като примерни служители на Фалангата.

Строго подреденият живот на Ян се преобръща в момента, в който Президентът Шрейер го извиква на лична среща с молба да залови терорист от Партията на Живота – хора, които искат да бъдат хора, да се раждат, на свой ред да създават деца и да умират; хора, които не се плашат от старостта. Повишението при изпълнението на задачата подмамва Ян и всичко започва…

Действието в книгата върви страшно бързо – първата част се случва за около 10ина дни, втората за 1-2 дни. Може би и заради аз-формата на повествованието – едва я оставях, а сутрин се събуждах с желание да продължавам да чета.

Размислите какво всъщност ни носи безсмъртието са много интересни – оказва се, че получавайки безсмъртие, човекът се лишава от въображението да твори – не се създават нови шедьоври в изкуството например. Нямаш нужда да бъдеш запомнен, защото ще си тук завинаги, а и нямаш поколение, което да има нужда да знае за теб – защо да създаваш? А и от какво да създадеш произведения, като всички естествени материали отдавна са изчерпани. Всичко е композит и визуализации от екрани…Религията не е нужна, защото няма смърт, няма защо да се стремиш към своя бог, който така или иначе няма да срещнеш, той няма да те съди за действията на земята. Свободен си!

Най-големият проблем на безсмъртна Европа е пренаселването, който, въпреки самообявяването на Европа за хуманна, според мен се решава по доста жесток начин. Като жена, като майка, сцените с изнасилвания и после моментите, в които Ян ги помни и сънува, ми бяха дълбоко отвратителни и ужасни. Което, разбира се, може да се препише и на доброто писане на Глуховски.

(Един пропуск: авторът добре е изфантазирал целия свят, но леко е пропуснал да пусне една търсачка и да разбере как функционира женският организъм след спонтанен аборт (особено пък в случай като описания). Някак, според моите знания, а и според моя гугъл, забременяване около седмица след спонтанен аборт не би следвало да е възможно. (казах, че има спойлери :D). Особено в състоянието, в което беше тя, дори да се приеме за вярно, че не може да забременява повече и се е случило някакво чудо, би трябвало да има някакво време на лекуване, все пак! Както и сексът в нейното състояние ми се видя много странен, но желания всякакви, де. )

В крайна сметка Ян (и Глуховски) поставят простичкия въпрос: Струва ли си да живееш вечно? A искаш ли? Каква цена си готов да платиш, с какво си готов да се разделиш?

Книгата има страхотен сайт: http://futu.re .

На него можете да разгледате картини към откъси от книгата, да чуете специално композирана музика, да се насладите на текста в оригинал, както и на още няколко езика.

 

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *